Защо България се представя по –добре от Гърция в готовността си за производствата на стоки и услуги на бъдещето?

Световният икономически форум е автор на множество годишни сравнения на около 100-130 държави по композитни индекси фокусиращи вниманието върху определена сфера на устойчивото социално икономическо развитие.

Решихме да проверим как се класира България спрямо Гърция, Румъния и Унгария по индекса за готовност за производства за бъдещето на СИФ: http://reports.weforum.org/country-readiness-for-future-of-production/rankings/#series=FOP.SUBIDXB

Страната ни заема 40-та позиция от 100 изследвани страни: след Унгария (17-та позиция) и Румъния (23-та),  но далеч преди Гърция (60-та). Индексът е съставен от 59 показатели организирани в 7 групи,  идентифициращи структурата и мащаба на икономиката и измерващи силата на пет групи фактори задвижващи прехода към новите производства. Страната ни е първа сред 4-те държави по оценката на фактора „Технологии и иновации“ и втора по фактора „Световна търговия и инвестиции“.

Заемаме предпоследно място по структурните показатели за „Комплексност“ и „Мащаб“ на икономиката, както и по факторите „Човешки капитал“, „Институционална рамка“ и „Устойчиво управление на ресурсите“.

Последни сме по фактора „Пазарно търсене“ за новите стоки и услуги, предвид високите нива на бедност и ограничената покупателна способност.

Спрямо Гърция се справяме по-добре по 29 показателя, които са достатъчни да класират готовността за бъдещето на българската икономика преди гръцката по: „Мащаб“ и „Комплексност“, „Технологии и иновации“,  Световна търговия и инвестиции“, „Институционална рамка“ и „Устойчиво управление на ресурсите“. Отстъпваме на Гърция по „Човешки капитал“ и „Пазарно търсене“.

Конкретните показатели и представянето на четирите страни по тях извеждаме тук:

СИФ – Производства на бъдещето

Как наред с деиндустриализацията на Европа спада и комплексността на икономиките на 4-те страни, можете да видите от специалния сайт посветен на Масачузетския университет тук:

https://atlas.media.mit.edu/en/rankings/country/eci/

В процеса на ре-индустриалиация на икономиката си, България очевидно развива някои от технологиите на четвъртата индустриална революция – подходящи за производствата на бъдещето. Все пак, без развиването и задържането на подходящия човешки капитал това ще бъде невъзможно в дългосрочен план.

Увеличаването на човешкия капитал е невъзможно без намаляване на неравенствата – защото неравенството и изключването свиват вътрешното търсене, уронва търсенето на стоките и услугите на бъдещата икономика.

Най-устойчиво намаляване на неравенствата в България ще се постигне чрез развиване на кръговата,  ресурсноефективната, а защо не и „синята“ икономика в близост до суровинната база – тоест в селските райони на страната. Тоест, наред с развиването на информационните технологии не следва да забравяме и управлението на материалните потоци в населените места на страната. В идеалния случай усилията по двете направления ще работят в синергия за по-ускорен преход към новата икономика за устойчиво развитие.