В какво изоставаме при прехода към новото енергийно бъдеще за устойчиво развитие?

Световният икономически форум класира страната ни 92-ра сред 114 държави според Индекса за енергиен преход. Общо 40 показателя определят позициите на изследваните страни по два ключови суб-индекса: работа на енергийната система (17 показателя) и готовност за преход към новата енергетика (23 показателя).
Трите показателя, по които се представяме изключително зле са: Невключена цена на вредните външни ефекти (externalities) – 111-та позиция (сред 114 държави); Импорт на горива – 103; Гъвкавост на електрическата система – 104.

Сравнението на мястото на България с позициите на Гърция Унгария и Румъния по горните субиндекси, сфери и фактори никак не е в наша полза:

ОБЩА ПОЗИЦИЯ сред 114 изследвани страни: (BG: 92, GR: 57, HU: 55, RO: 43)
Субиндекс Работа на енергийната система: (85; 42; 44; 34)
*Сфера Икономически растеж и развитие (99; 57; 71; 72)
*Сфера Екологична устойчивост (98; 58; 49; 30)
*Сфера Достъп до енергия и сигурност (73; 34; 46; 32)
Субиндекс Готовност за преход (92; 85; 76; 61)
*Регулации и политическа воля (91; 94; 107; 70)
*Институции и управление (54; 97; 42; 43)
*Капитали и инвестиции (73; 40; 15; 63)
*Инфраструктура и среда за иновативен бизнес (64; 53; 46; 71)
*Човешки капитал и участие на потребителите (53; 51; 90; 60)
*Структура на енергийната система (93; 88; 92; 53)

Оценката на СИФ за развитието на 114-те страни ще откриете тук https://www.weforum.org/agenda/2018/03/these-are-the-countries-best-prepared-for-the-global-energy-revolution/

Тук са оригиналните профили на изследваните114 страни: http://reports.weforum.org/fostering-effective-energy-transition-2018/country-profiles/#economy=BGR
Пълното сравнение на позициите на четирите страни (BG, GR, HU, RO) – по 40-те показателя, сфери, фактори, суб-индекси и обща позиция по индекса сме изготвили тук:
СИФ – Енергиен преход БГ ГР УНГ РУМ

Ще завършим представянето на това изследване с 3 констатации:
1) Това е първото издание на този индекс; сред източниците на данни не откриваме Евростат.
2) Ползва се класиране по индекси в които БГ не участва – например индекси по RISE (http://rise.worldbank.org/scores)
3) Някои от използваните данни – особено тези за структурата на енергийната система изглеждат остарели (2014 г.!), последните данни на Евростат със сигурност ще ни отредят по-добра позиция – например, по отношение дял на електричеството от ВИ.
4) При сравнението с Гърция, Румъния и Унгария се представяме най-зле по 13 от общо 40 показателя, но това е достатъчно да ни класира 37 позиции след Гърция – вторият най-зле представил се сред 4-те държави!

Предвид горното, настояваме БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА:
(i) внимателно да следи позициите на страната ни в различните международни класации, особено тези, на влиятелни международни организации
(ii) своевременно да реагира на откритите слабости в методиките, заради които получаваме незаслужено по-лошо място от това което реално заемаме международен план.

Обръщаме внимание, че тези класации не само незаслужено петнят общия имидж на страната и предопределят по-лошо отношение към българите в ЕС и по света; тези класации имат и финансово изражение, като в крайна сметка допринасят за по-лош кредитен рейтинг на страната ни – и оттам до принудата българските предприемачи и общество да се развиват в „по-скъпа“ финансова среда.