Технологиите на бъдещето – само високи ли да бъдат?

Международните центрове на научно-развойна дейност, икономическа експанзия и политическо влияние, които играят ролята на двигатели за развитието на “технологии на бъдещето”, залагат на тяхното интегриране под шапката на т. нар. Четвърта индустриална революция. Множество публикации и декларации от представители на тези групи го заявяват еднозначно, като може би най-скорошното потвърждение на тази тенденция е от началото на 2018 година, декларирано от участниците на поредния Световен икономически форум в град Давос. Според всички тях, основните компоненти на този процес ще включват надграждане и интеграция на традиционните информационни технологии в различни други сфери на човешката дейност и фундаменталната наука.

Тук се очаква да попаднат прецизните физически процеси на макро и микро ниво, включително в развитието на нано и биотехнологии, различни аспекти от бита, производството, транспорта и редица други сфери. Някои първоначални проявления на тези процеси, по които вече се осъществява напредък, включват обработката на големи бази данни, автономни експертни системи и изкуствен интелект, “интернет на нещата”, автономни превозни средства, прецизни биологични манипулации, целево генно инженерство и редица други. Характерни за тях са три обединяващи признака: а. – те се основават на участието в информационни мрежи; б. – залагат на много-компонентни взаимодействия, нерядко едновременно с много повече от 1000 взаимодействащи елемента; и в. – в различна степен приемат за изчерпани възможностите за оптимизация на вече познатите материални, енергийни, транспортни, промишлени, биологични и битови технологии (осигурени от вече завършените предходни три индустриални революции, и предхождащото ги научно-техническо развитие от началото на писаната човешка история). Един преглед на това досегашно технологично ниво е наличен тук: http://www.iea.org/etp/tracking2017/ .

Според нас това направление на развитие, и конкретна глобална насока за инвестиции, е неоправдано едностранно. При това не оспорваме вече големите, и потенциално неограничени възможни проявления, приложения, и въздействия на гореизброените нововъведения, и техните още неразработени разновидности. И все пак, съществуват редица възможности за подобряване на вече съществуващите не-информационни технологии – някои от тях известни, а други напълно непроучени. И може би още по-големи възможности за пре-дефиниране на някои от основните проблеми, към които са насочени разглежданите развития.

Противоположни по своите предпоставки на елементите на Четвъртата индустриална революция, за подобни решения може да се каже, че ще допринасят към един набор от “Технологии на малкия кръг”, фокусирани върху локалната самодостатъчност на отделни хора и местни общности. Те ще се ориентират към местна енергия, вода, храна, вещи от първа необходимост, местни производствени мощности за материални инструменти и продукти, пасивни подходи и природни процеси, и други. Техни концепции могат да бъдат заимствани и надграждани, на базата на съществуващото познание в сферите на материалознанието, природните процеси, основите на физиката на твърдите тела и флуидите, климатологията, класическата механика, биониката и биомимикрията, синята икономика, и използването на съвременни и иновативни технологии на материалното производство, земеделието, транспорта и енергетиката.

Освен че са технически и научно напълно възможни (с многобройни примери от античността до наши дни), развитието на подобен набор от технологии се очертава и като много необходимо, именно в контекста на разрастването на приложенията на Четвъртата индустриална революция. Колкото по-глобални, и по-автономни стават софтуерът, предметите от бита, транспорта, производството на продукти и услуги и биотехнологиите, толкова по-малко новосформираните пазари ще бъдат в състояние да изпълняват едно свое традиционно многовековно предназначение – да осигуряват поминък, на разменни начала, и за големи групи от населението. Мрежовите експертни системи, прецизните манипулатори и системите за глобално позициониране по дефиниция превъзхождат в неопределено голяма степен компетентностите, уменията, и физическата сила на всеки един човек, както и на всяка мислима група хора. С тяхното усъвършенстване във времето, и с очакваната им повишена масовост и глобално териториално разпространение, големи настоящи пазарни сфери ще бъдат на практика елиминирани за традиционните групи на трудещите се в тях.

Това също е част на много от предвижданията на цитираните по-горе нови апологети. Идентично ще бъде положението и с новосформираните пазари на основата на Четвъртата индустриална революция, доколкото само малки групи, основно от по-младите поколения, се очаква да бъдат способни да усвоят необходимите за тях умения, а автономният софтуер все по-малко ще се нуждае, дори от човешки надзор и оторизация (а според някои бъдещи сценарии, възможно е и все по-малко да ги допуска). Следователно, някакви други, евентуално не-пазарни, подходи ще бъдат необходими за осигуряването на поминъка, и на цялостното съществуване на тези нарастващи маси от “излишни хора” – от гледната точка на предстоящите пазарни отношения. Ето защо е напълно неизбежно, с по-нататъшния разцвет на Четвъртата индустриална ревюлюция човешките общности ще проявяват все по-голяма, и по-разностранна потребност от подобни “Технологии на малкия кръг”, Q.E.D.

Какви примери обаче могат да се дадат понастоящем за подобни технологии? Нима има приложение, което сега или в бъдеще да не може да се осигури от “интернет на нещата”, глобалните комуникации, сателитното наблюдение, и анализа на постовете в социалните медии?

Оказва се, че да, има редица такива възможности, но тук ще индикираме само малък брой от тях. Един такъв пример, датиращ още от древността, се отнася до качествата на все още основния строителен материал за нашите домове, пътища, и всякаква друга инфраструктура – бетона. Специалистите по история са единодушни, че древните римляни са не само откривателите му, но и са го произвеждали с качество, недостъпно за всеки един настоящ циментопроизводител. Голям брой сгради, аквадукти, пътища и други елементи на античната инфраструктура са запазени и понастоящем (някои от тях в забележително добро състояние). Фактически оказва се, според текущи изследвания, че с вековете съставът на древния бетон не се разрушава от природните процеси (както става със съвременния бетон, на основата на цимент “Портланд”), а се заякчава от тях, трансформирайки се в минерална субстанция, подобна на гранита. С други думи, този отдавна известен, “тривиален”, и изключително масов съвременен материал, може да бъде подобрен, в интерес на всичките му ползватели – и технологиите на Четвъртата индустриална революция не могат нито да допринесат, нито да се възползват от това.

Друг пример, но от съвременните процеси на локалното материално производство се отнася до рециклирането на отпадъци (пластмасови и метални), и тяхното преоформяне в необходими предмети, с помощта на технологията на 3D принтирането. Макар че обемните принтери са съвременна област на развитие, и са по принцип напълно съвместими с другите проявления на Четвъртата индустриална революция, все пак по своя характер те са локални производствени мощности, които може и да не част от глобалната мрежа. С тяхното по-нататъшно усъвършенстване в някои показатели (сред които по-голяма универсалност на обработваните материали, енергийна ефективност, конструктивни и технологични възможности, компактност, и мобилност) те могат да се превърнат в незаменим комунален, и дори битов инструмент на материалното производство на бъдещето.

Следваща масова потребност за многобройни съвременни общности, към която промотираните бъдещи технологии нямат отношение (която се очаква да се изостря в хода на текущото глобално затопляне), е тази от чиста вода за пиене, земеделие, хигиена, и различни други битови и стопански нужди. Дори в областите, разполагащи с естествени водоизточници на сладка вода, тя си остава ограничен ресурс, съпоставен с неограничените лимити на нарастване на местното население, земеделие и други водни ползватели. Някои съвременни алтернативи, технологично приложими, но на практика твърде енерго- и капиталоемки, за да се случат в голям мащаб, е обезсоляването на морска вода, или оползотворяването на полюсните и планински запаси от лед и сняг. Съществуват обаче и локални, компактни решения на тези въпроси, основани на концепцията за “Вода от въздуха” – както за индивидуална, така и за комунална употреба, пригодени за различни приложения, и за всички климатични условия, а някои от тях се осъществяват на основата на пасивни подходи и природни процеси. Без съмнение по-нататъшни изследвания и експерименти в тази насока биха могли да оптимизират тези решения, както и да предложат нови подходи за местното водоснабдяване.

Още един широко известен, но неразработен пример – за локални и пасивни решения на местната климатизация – е на основата на природните процеси, които се осъществяват при някои общности от насекоми (мравки, термити и пчелни семейства). Практически всички съвременни човешки общности ползват активни системи за климатизация през различни периоди от време – или за охлаждане, или за отопление. Термитниците в Африка например не го правят, а те съществуват успешно от доста преди човешките селища. И въпреки съществуващия едноцифрен брой пилотни строежи, при които от 20 век насам се експериментират подобни подходи, всички останали – на практика целият съвременен свят – продължава да инвестира огромни средства в изграждането и функционирането на своите системи за климатизация. С един от тези пилотни проекти може да се запознаете тук: https://www.youtube.com/watch?v=620omdSZzBs. Дори предполаганото рационално пазарно поведение за момента не е успяло да промени тази глобална разходна линия.

Следващо скорошно иновативно решение, което обаче е напълно встрани от мейнстрийма на Четвъртата индустриална революция, има какво да каже за бъдещите системи за транспортиране. Става дума за водните реактиви, т. нар. “water jetpacks”, патентовани през втората половина на 20 век, но намерили употреба, и то крайно ограничена (като екстремен спорт в съществуващи водоеми), едва през последното десетилетие. Затворени водни контури, вместо автомобилните валове, корабните витла, хеликоптерните пропелери, и самолетните турбини (всички от които конструктивно сложни, и опасно изложени на взаимодействието с околната среда) – това е идея, над която си струва да се работи по-нашироко и в бъдеще, както вече го прави френската фирма “Zappata” (https://zapata.com/air-products/flyboardair ).

Съществува и въпросът с местната храна, независима от глобалните доставки, пазарните колебания, магнитните бури, и настроенията на силните на деня интелекти (били те човешки или изкуствени). И тук не се налага да бъдат прилагани нито способите на традиционното и интензивното земеделие, нито енергоемките иновативни подходи на прецизното земеделие с дронове или автоматизираните парникови инсталации. Без да влизаме в подробности, от десетилетия (а в някои случаи – от хилядолетия) съществува голям набор от различаващи се, но сходни подходи за устойчиво местно земеделие, на основата на пермакултурата и плодните гори, както и иновативни, но също пасивни системи за отглеждане на различни култури и породи, които дори и в момента могат да бъдат интегрирани за пълноценното изпълнение на тази функция. Това са необходими подходи и за интегриането и на актуалните потребности на устойчивото развитие, които вероятно само ще се изострят в бъдеще (някои от не-мрежовите технологии, които могат да имат подобен принос, са включени в следната класация: http://www.drawdown.org/solutions-summary-by-rank ).

Една от вече съществуващите регионални инициативи, насочени в същото направление – за локална интеграция на процесите – е представена тук: http://www.regenvillages.com/.

Така че със или без изкуствени интелекти, според нас “Технологиите на малкия кръг” са необходими не по-малко от технологичния набор на Четвъртата индустриална революция. И ще са необходими целенасочена подкрепа и последователни политики за тяхното развитие, за постигането на устойчив и балансиран напредък, на местно ниво и в световен план.