Планетарни граници

Центърът за устойчивост към Университета на Стокхолм е създал система от индикатори за определяне на рамката от девет граници на планетата Земя, чието преминаване води до колапс на съвременната цивилизация. Деветте граници са:

(i) Изчерпване на озона в стратосферата (спада защитата срещу слънчевата UV радиация). След въвеждането в сила на разпоредбите в следствие от протокола от Монреал спазването на тази граница е подсигурено в планетарен мащаб

(ii) Устойчивост на биосферата (при масово измиране на видове  и загуба на биоразнообразие спада устойчивостта на биосферата и качеството на екологичните услуги ползвани от човечеството),

(iii) Замърсяване химикали и внасяне на непознати за околната среда съединения и материали (акумулирането на синтетични органични замърсители, съединения на тежки метали и радиоактивни материали  в околната среда води до увеличени нива на атака срещу живите организми, интегритета на биосферата, човешкия геном и плодовитостта),

(iv) Климатични промени (те водят до каскадни промени в земните кръговрати на водата и веществата, променят устойчивостта на биосферата и средата за живот на човечеството),

(v) Вкисляване на океаните (освобождаваният от хората СО2 в крайна сметка се разтваря в океаните, като промяна киселинността – рН на повърхностните води, като увеличението е вече с 30% над нивата на киселинност отпреди индустриалната епоха; киселинността вреди на коралите, и на някои черупкови и планктонни видове, които изграждат базата на морските екосистеми; промяната в структурите и динамиката в екосистемите може да доведе до рязък спад в рибните запаси, да навредят на човешките общности препитаващи се с риболов)

(vi) Водоползване и достъп до питейна вода (водата е основата за живота на планетата Земя; промяната в глобалния кръговрат на водата и намаления достъп до питейна вода водят до преселения с библейски мащаби),

(vii) Промяна в начина на функциониране на земните системи заради земеползване от хората (промяната на горски територии, влажни зони и пасища в земеделски земи води до промяна в кръговрата на водата, биогеохимичните кръговрати на веществата – и особено на въглерода,  до свиване на биоразнообразието, разпокъсване на „мрежата на живота“, и спад в производителността на екологични услуги от екосистемите),

(viii) Биогеохимични кръговрати (увеличеното внасяне на азот и фосфор в биосферата и океаните, заради технологиите и практиките на индустриалното земеделие води до вкиселяване на водните тела, намаляване на съдържанието на кислород във водите, измиране на водни организми и поява на мъртви зони в морските пространства),

(ix) Увеличено внасяне на аерозоли/замърсители в атмосферата (влияят върху абсорбирането или отразяването на слънчевата радиация, водния кръговрат – формирането на облаците и/или промяната в режимите на мусоните, качеството на въздуха вдишван от живите същества).

Научните изследвания по параметрите на индикаторите през 2015 г. показват критично престъпване на две от границите: (ii) устойчивост на биосферата (масово измиране на видове)  и (viii) биогеохимични кръговрати на веществата (предозиране с азот и фосфор на околната среда за целите на земеделието).  По други две граници се още не са уточнени индикаторите и методиките за събирането  им, и поради това няма яснота дали човечеството е отвъд критичната точка застрашаваща нормалното функциониране на настоящата човешка цивилизация: (iii) непознати вещества и материали и (ix) увеличено внасяне на аерозоли и атмосферни замърсители.

Източник: http://www.stockholmresilience.org/research/planetary-boundaries/planetary-boundaries/about-the-research/the-nine-planetary-boundaries.html